Константин Каменов

konstantin_kamenov

Интелектуално звено “КОРЕНИ”

pоден на 6.VІ.1965 г. гр. Пловдив

 

Завършил ПУ „Паисий Хилендарски” – Българска филология и Руски език и литература. През 2007 г. завършва втора магистратура по История.

Повече от 20 години се занимава с научна дейност. От 1996 г. участва с научни разработки, разглеждащи племената оформили българския етнос, на конференции във Варна, Шумен, София и други градове. Впоследствие текстовете му са отпечатани в сборните трудове на мероприятията. През 2003 г. участва с доклад в Националния колоквиум, посветен на 100-годишнината от рождението на д-р Маньо Стоянов, с организатор Народна библиотека „Иван Вазов“. Докладът му влиза в Сборник към колоквиума 2004 г. Следващата година негов труд за преоткриването на първообраза на молитвата във времето е отпечатан в книга с 12 подбрани есета „Отче наш“ (на български и английски език).

Първата му научна книга – „Небето помни – древнобългарската история“, излиза в Пловдив през 1997 г. Няколко години по-късно издателство „Народен будител“ публикува „Небето помни – протобългарската история“(2000) с второ допълнено издание през 2001 г. Следват „Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)“ (2006) и книга втора от поредицата „Небето помни – Бог вижда; Етногенезис и създадени култури от протобългарите“ (2007), издадени от УИ „Паисий Хилендарски“. „Кой пренесе шумерските зикурати – време за промяна на историческата терминология“ (2008), част първа на изследването му „Траките и българите – най-ранните християни“(2009), под работното заглавие „Приемането на християнството от траките и унаследените им „езически“ символи и принципи в новата вяра и религия“ и „Небето помни III – Етногенезисът от (прото-) траки до българи“ (2010).

През 2010 г. участва с доклад в първа част на сборника „Богоизбраните българи“. А 2011 г. излиза и „Модел „GENEZIS“ – Структурата на вселената според траките херметици“. През месец май 2013г. с доклада “Проследяване тракийския и български генезис на славяните” участва в Третия конгрес по Българистика проведен  в СУ ,,Св.Климент Охридски”.

Константин Каменов сътрудничи на списания и вестници със свои научни публикации, есета и журналистически публикации. От 2000 г. работи с научна група Интелектуално звено „Корени“. Член е на Дружеството на Пловдивските писатели, където два пъти е награждаван за литературни постижения. Получава голямата награда на Пловдивските клубове „Космос“ и „Сириус“ за „Приносител на факела от древността“.

 

Паметника на Йоаким Груев в гр. Пловдив.

Като представител на Интелектуално звено „Корени” мога днес с честно вдигнато чело да се отчета – ИМЕТО НА ЙОАКИМ ГРУЕВ БЕ ИЗПИСАНО НА ПОСТАМЕНТА НА ПАМЕТНИКА МУ ТОЧНО В 16.48 ч. И КАМБАНИТЕ НА БЛИЗКАТА ЦЪРКВА ЗАБИХА ПРАЗНИЧНО БЕЗ ПОРЪЧКА.

Четири месеца се свързвахме с най-различни “майстори”, скулптори и какви ли не още занаятчии в тази област. След дни на обещания всеки се измъкваше по къси пантофки някъде в мъглата на благополучието.

Най-сетне на 28.Х.2013г. се свързахме с директора на ОП „Траурна дейност” гр. Пловдив – г-н Коста Попов. Той ни препоръча майстор, който определи като един от многото добри, работещи при него. Това бе Камен Борисов. Срещнахме се пред паметника на понеделник пазара с него, сина му Марин Борисов и помощника им Здравко Бонев.

“ По принцип за подобен вид работа, изсичане на буквите в гранит, се взима по 5 лева на буква, но аз няма да ви взема нищо, защото вие правите добро дело, в което искам да участвам и аз!” Това бяха думите на Камен, а през това време Марин вече беше взел инструментите и работеше върху буквите.  Малко преди това, в делото се включиха и двете дами от салона за красота „Естер”. Като разбраха за какво ни е необходимо да използваме ток, думите им бяха почти като на Камен. Може на някой да му се стори странно като прочете следващите думи, но, както каза очарован един човек, който се спря да гледа работата им “По делото се разбира кой е патриот!”. Същото сподели и реставраторката от галерия „ТракАрт”, която дойде да ни снима. Здравко Руменов Бонев – 24 годишен, Камен Маринов Борисов – 45 годишен, Марин Борисов Маринов – 27 годишен са цигани, но те дадоха безплатно труда си, направиха всичко с радост, че участват в едно българско дело и свършиха работата си изключително професионално.

Досега, с много и различна помощ, участваха най-различни хора, от пенсионер и клошар, до зам. ректор на университет, висши военни, ученици и други. Едни дадоха по лев, два, други по десет, двадесет лева. Тъй като се бе събрала сума по-голяма от нужната, то исках да върна даденото от някого, но всеки ми отвръщаше “Пази ги! Останат ли, знаем, че ще ги използваш за друг паметник!” Така всичко остана за следващия паметник, който бях намислил. Това ще бъде паметна плоча за автора на пълзящия кофраж в строителството и един от големите траколози, инженерът от Интелектуално звено „Корени”, който напусна Нашия свят през 2010г., Димитър Чиликов.

И, като обръщение към всички пловдивчани: „Запомнете майстора Марин Борисов! Това е човекът, чиято ръка направи днешния надпис на  името Йоаким Груев, който, изписан на постамента на паметника, показва, че това е място за преклонение пред един от българите, създали духовния празник “24май”.  

За моя радост делото бе извършено три дни преди Денят на народните будители! Някой, рано, рано, дори ни беше изпреварил и сякаш почувствал какво ще се случи, бе положил ваза от голяма пластмасова бутилка с градински цветя. 

Нека почетем и хората от Пловдив, които предпочетоха да се отдадат на Българския дух, а не да се преклонят пред парите! Идва ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, КОЙТО ЕЖЕГОДИШНО Е ТАКЪВ ДЕН, ВСЕ ОЩЕ, В НЯКОИ БЪЛГАРИ!

Бог с тях!

Ето и снимките на майсторите направили името на Йоаким Груев да се чете, на паметника му. Като изключим човека с червената риза – аз, поред, от ляво на дясно това са Здравко Бонев, помощника на майсторите; Марин Маринов, Камен Маринов, художникът Петко Петков – инициаторът и движещият цялата идея. Тъй като някои познати ме попитаха къде се намира паметникът, то ще посоча най-общо, точно под църквата „Света Петка – стара”, в началото на Стария град до Дома на учителите, в кафето, където са сядали на мъдра раздумка едни от големите пловдивски възрожденци.

Константин Каменов