РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ФУНКЦИИТЕ ЖРЕЦ И ЦАР, КАКТО И ПОРЕДНОТО УНИЩОЖАВАНЕ НА ПАМЕТТА ЗА ДРЕВНОСТТА

Константин Каменов

Ителектуално звено „Корени”

Интелектуално звено „Извори”

 

Въпросът, който за първи път ще разгледаме, е важен, за да обясни същността на темата ни и който е от необходимите,  за да се променят базисните теории, върху които се крепи част от традиционализма на съвременната история. Той е преиначеният възглед за мястото на крито-минойската „цивилизация”.

По принцип, странни са необходимите категории, които трябва да притежава едно селище, за да бъде обявено от науката за град. По политически, а не по научни причини се появяват и самите критерии за ранни градове. Всичко това става само за няколко десетилетия през XX в. Занимаващите се с археология се досещат, че промяната и натрупването им на различни конференции и симпозиуми е като опит една историческа школа да стане доминираща над друга. Съперничеството е най-вече между американци, руснаци и англичани, или по-общо отбелязано Америка (САЩ) рещу Европа и СССР.

Получава се така, че критериите са определени въпреки всичко и поради научна не необходимост, а не чрез научно доказване, че те действително обясняват нещо. Независимо от тях или по-точно казано имменно поради тях доста често археологическите експедиции изпадат пред сензации. При започване на разкопки, повечето археолози, поради необходимостта от наличие на съответните критерии, предварително са  настроени какъв би трябвало да е резултатът. Даден пласт или артефакт често отвеждат към обяснение, от което няма логически извод, според критериите и което е „въстанало като революционер” срещу традиционализма на тришколието. 

Следва и въпросът „АМИ СЕГА” и блокиране на по-нататъшна работа върху обекта. Статуквото е безспорно здраво. Историята е политическа наука и тя се крепи върху изискванията на крупния капитал. Всичко това подържа непроменяемостта на критериите в археологията.

Именно световния капитал е отредил най-видна роля в ранната античност на елинската култура,  от чиито основи да тръгват характеристиките на развитие в културата на цяла Европа, а оттам на Америка, Австралия и всички други държави, изградили начина си на живот спрямо съвременния на Западна Европа. Тъй като в античната литература нямаше факти за произхода на Елинската култура, то бе необходимо да се „посочи” нейна „майка” и като свободна древна култура, имаща възможност да заеме това място, се обособи кратко съществувалата крито-минойска „цивилизация”. Нищо, че „майката” на Елада няма нейния ген, нито нейния вид характеристики в културата, поради което от по-старата да бъде проследено нейното развитие, с частична, качествена промяна, за да се преобразува в по-младата. Разликата в липсващите години между тях, които да са свързващо звено, бе дарено на Троя и Микена като културна връзка между Минойската и Елинската, а с тази трансформация съвсем се унищожиха понятията за исторически процеси, обяснени чрез археологически открития. Трите (общо четири)  „култури” нямат нито общо генетично звено, нито общ камък като изработка.

През десетилетия подмяна, и учени, и политици, и корпорации знаеха, че културата майка на всички изброени до тук култури се назовава чрез еднолексемния термин – Тракийска. Кралиците на Холандия и Дания, които са и археоложки, го споменаха на открита своя пресконференция, след завръщането си от тайната археологическа мисия в България: ”Търсете произхода на културата на съвременна Европа не в елините, а в траките!”.

Същевременно, за да се прескочи официалната истина, в периода след обявяване на „критериите” много от археологическите обекти, съхранени от различни тракийски периоди на развитие, „заминаха” цялостно за СССР, а други само като артефакти. Това е поради факта, че по-голямата част от тракийската култура е развивана на българска територия. А България бе под суверинитета на СССР. Доста от обектите пък бяха унищожени по два основни начина – фалшифициране и изхвърляне, както и даване на предимство на иманярите пред археолозите. По този начин чужди и частни колекции се обогатиха, докато древната, автохтонна култура загуби от паметта си. Както отбелязахме, тези процеси на фалшификация, започват съзнателно да се извършват още от началото на XX в. В България могат да се забележат през отношението, което следват българските колеги на Ганчо Ценов спрямо него. Това е ученият продължил научната линия на Г.С.Раковски, докато останалите капацитети защитават научните константи на различни чужди школи, които принадлежат към официалните места в йерархията на фалшификацията относно събитията в древността.

За да продължим със същината на въпроса, преминаваме към факт от световно значение, към който сега са насочени различни стратегии за унищожаването му. Ще отбележим сведения от археологическите проучвания а Ат. Пейков, по време на разкопките му в царско-жреческата цитадела на Евмолпиада, съществувала на хълма Небет тепе. По време на неговите разкопки, които са трети по ред на този обект, Пейков за първи път разкрива, че именно Пловдив от бронзово-медната епоха (медно-бронзова епоха вече е определен като неправилен термин, поради което и ние използваме по-качествения) се извършва първото в света отделяне на храма от двореца. Този процес показва разделяне на царските от жреческите функции и за първи път поява на две личности с различни специфики, отговарящи за два различни процеса – управленски и духовен. В Крито – минойската култура това се случва почти столетие по-късно. Нужно е да се добави, че след Пловдив разделянето на тези функции като процес в развитието, се открива и сред други градове при траките от Хинтерланда. Необходимо е да се отбележат няколко основни факта за невъзможността Крито-минойската култура самостойно да съществува. Елементарните причини довели до фактите, странно защо не се забелязват дори от учени като Артър Еванс:

  1. На остров Крит, освен скалите, нямат необходимия потенциал, за да създадат културата, чрез която ги възхвалява съвременния „научен” свят. Още Г. Георгиев и Ев. Черних показаха в изследванията си, че дори много от ползваните в Египет материали от метален произход са произведени при траките от Хинтерланда. Същото се отнася до Минойската култура, която дори и вторично да ги е взимала от Египет, то изготвените продукти са били изцяло тракийско производство.
  2. Боговете, които са основни в островната цивилизация са отново заимствани от траките, както по-късно това са сторили и елените, които дори са изменили функциите и същностите на някои от „откраднатите” богове.
  3. Основните суровини за живот, между които са хранителните продукти също са от Хинтерланда.
  4. Културните процеси при Крито-минойската цивилизация винаги закъсняват, спрямо тракийската цивилизация с около век. Именно като пример от този род, който е най-важен за древността на една култура, е разделяне на функциите цар – жрец. Според тази промяна тук трябва да добавим и другият важен извод – Пловдив е най-старият и същевременно централен град на тракийската културна общност.

Тракийските градове са изградени целенасочено в места благодатни за живот и предлагащи възможност за създаване на по-голям културен регион.

Като мегалитно за времето си и велико изключение е Пловдив. Първо, изцяло гористата местност, обхващаща голям регион, е била внимателно изследвана. Най-вероятно поради енергийната сила на земята около хълмовете, мащабен терен е прочистен от букови и частично дъбови гори. След това са изградени няколко малки селища, тип квартали, с център хълмовете на днешния град.

Нито за Варненската, нито за Карановската, нито за тази от Градешница, нито за която и да била друга неолитна тракийска култура не е бил извършван такъв вид предварителна и мащабна подготовка, за да бъде изграден град от тракийски вид. Накратко ще отбележим част от важните характеристики на тракийските ранни градове. Те са малка форма, копие на отношенията и структурните характеристики на племената, запазили се до появата на елинската прагматична мисловност. При тях няма градски стени. Има създадени няколко кваратала-селища, които са огледален образ на някое съзвездие. Както при съзвездията и в тракийските градове има център на управление, който изпълнява ролята на малко слънце. Структурата на най-древния Пулпудева е въз основата на десет селища-квартали, като управленския център е в Евмолпиада, базирана на Небет тепе, в специално изградена цитадела. Тъй като градът е без стени, стените открити в цитаделата са част от царско-жреческия комплекс, който в един момент, вътре в себе си се разделя на царски и жречески.

Както цялата тракийска култура и народност, тракийските градове функционират като самостойни, но са и обединени, под модела на Пулпудева, чиито елементи накратко фиксирахме. Центърът на управление не е тираничен, нито демократичен, а е с духовни функции и както посочихме огледални на небето. В Пулпудева съществуват и селища-квартали като Каменица, Родопиада, Хераклиада, Орфида, Евмолпиада и т.н.

Необходимо е да насочим вниманието и към вида на изградения комплекс-цитадела, а поради това ще отбележим накратко някои сведения открити по време на различни етапи от разкопаване на обекта. През 1938 г. при дейността на Д. Цончев, артефактите от неговите проучвания бяха добре описани и съхранени в АМ – Пловдив. Научнопопулярното информиране, свързано със сведенията за тези разкопки оставя В. Пеев в „Градъ Пловдивъ минало и настояще” част I, 1941г. От описанието, за нашата тема, важни са сведенията за циклопския градеж, чрез който е направен дворецът-храм (цитадела). Цончев отбелязва, че стената е с ширина 2,50 м. Тъй като не е запазен цялост, пълната височина не се знае. Освен това, при първите разкопки стените не са били сондирани, за да се проучат основите им. Все пак Пеев публикува снимка, на която, според големината на камъните и брой редове,  се отчита, че височината на една от стените е поне 3,50 м. Самият Цончев отбелязва, че най-добре е запазена циклопската северна стена, която не е към двореца, а към крепостната стена на цитаделата, според него. Той описва периода и́ като Крито-минойски. С откритията през 90 години на миналия век се оказа, че градежът е поне от IV-то хил. пр. Хр. Основи за последното твърдение дадоха фактите, че Минойската култура е дъщерна на тракийската, както вече отбелязахме. Археолози работили на обекта, но и други, занимаващи се със същия период много умело доказваха този възглед, но не смееха да го напишат.

Факт е също,  че за разлика от другите стени в древния град, северната е единствената, където не са открити елементи на надграждане. Има и друга важна подробност, която също не се споменава и между археолозите. Градските стени на Пловдив, както и на всички други тракийски градове, започват да се изграждат едва през II-то хил. пр.н.е. Това бе и един от критериите, който „световната” наука наложи, за да даде предимство на Крито-минойската, Микенската и Троянската цивилизации пред тракийската, независимо, че този факт по-скоро показва ненужността на градски стени в тогавашния свят на най-развитата в отбелязания период култура. Циклопският градеж на цитаделата в Пловдив е концентриран върху малко пространство, като е фиксирал параметрите на храм, след като духовната култура на цитаделата Евмолпиада е издигната на едно ниво над останалите тракийски градове. Центърът на жреческата ритуалистика по-рано е бил въведен в Пулпудева като цяло от някой духовен център поместен в планински регион. По тази причина се е наложило и обособяването на цитадела. Има период, след разделянето на функциите цар-жрец, в който за известно време съществуват две светилищни съоръжения. Единото е кръгло глинено, за което Ат. Пейков, пише: ”…митологията на много народи се съизмерва с една от пространствените зони на космическия модел.”

Сравнителния анализ, чрез датиране, според категоризиране на периодите, чрез група от открити ценности-артефакти обърква археолозите ни. И при тези обстоятелства те не се осмеляват да върнат датировките с още две хиляди години. Все пак от записките на изследователя се забелязва, че това е минало през мислите му. Както сочат проучванията на ИЗ „Корени” според цялата, прегледана фактология и описаните артефакти, храмът е съществувал още от времето неолит – енеолит. Пейков е записал за кръглото глинено съоръжение: ”Именно кръгът като символ на царската власт в Елам, богинята Ищар поднася на Ашурбанипал – царят на държавата Лулу”. Чрез тази логика, той предположи, че съоръжението е за царски ритуал.

А според проучвания на ИЗ „Корени”, още от 1992г., културата в Елам е пренесена от траки от хинтерланда още през неолита.

Този култов, затворен със стени, център е открит едва при третите археологически разкопки, продължили от 1974 г. до 1985 г. Второто съоръжение е под формата на четиристенна пресечена пирамида с двойни квадрати по всички старни, както и с двоен кръг в центъра на пирамидата, в които кръгове е и символът на кръстосана двойна тракийска брадва. В отворът на центъра се е поставял специален репер, който вече липсва. От една страна символът на кръстосана двойна брадва показва концентрация на царската власт, най-вероятно като място, което е заемало по-висша йерархия в тракийския бездържавен свят. По този начин се оказва, че пирамидата е царското съоръжение, докато кръглото е било основно култово място в жреческата част на постройката.

През хилядолетията съществуване за Пловдив са се водили най-много битки, спрямо останалите български градове, поради факта, че той често е бил междинно, свързващо звено на различни култури и държави. Така например през Средновековието, той влиза ту в рамките на България, ту в Никея, ту в Латинската империя, Епирското деспотство и т.н. Насочваме вниманието към този факт, за да отбележим по-важния – до 1999 г. северната, която е външна, стена от циклопския градеж е достигала близо 4 реда надграждане. Пловдивския циклопски градеж представлява две успоредни, вертикално издигнати стени, нежду които има пасаж от натрошени камъни. Всичко е без спойки, поради което носи названието циклопски. Камъните са изключително големи и необработени, като за направата им са използвани скали от тепетата на гарда. Натрошените камъни между двете успоредни стени играят ролята на спойка, а същевременно поемат топлинните аномалии и земетръсните вълни. Независимо от войните и многото битки край тези стени, те са се запазили, благодарение на качествения градеж и технологията, чрез които са били направени.

По злостна или предизвестена традиция, циклопският градеж бе „смален” само за няколко години от посочената височина до размерите на един ред градеж. К. Кисьов, директор на АМ – Пловдив отбеляза, че това е дело на тези, които шарат камъните със спрейове. Странно, но през хилядолетията съществуване на тази стена, когато за Пловдив са се водили толкоз много войни, този паметник на древността почти е запазил реалната си височина на подлаганата най-много на военни удари стена, а сега, само за няколко години, деца бутнаха мегалитния градеж. Освен това елементите (огромни камъни) по отделно нямат музейна стойност, а те липсват на мястото, където са били съборени, независимо, че и тежкотонажен кран трудно ги повдига. Голямата стойност от разрушаването на циклопския градеж се измества отново към единичните маломерни паметници на остров Крит, защото те отново стават финансово ценни като един от откритите музеи на човечеството.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Андреев,Ю.В. Ранние форми урбанизации. ВДИ, 1987.

Апостолидис, К. Историята на град Филипопол от най-дълбока древност до наши дни. Атина. 1959.

Добруски, В. Няколко историческо-археологически бележки. БАН. Книга III. 1914.

Ейду, Анри-Пол. Истини и загадки на археологията. С.,1976.

Елиаде,М. История на религиозните вярвания и идеи от каменния век до Елевсинските мистерии. С., 1997.

Заимов,С. Миналото. Пловдив. 1899.

Захариева,Л. Мегалитни архитектурни паметници в България и в други страни. С., 1999.

Каменов,К. Бог вижда. том втори на “НЕБЕТО ПОМНИ”,П. 2007.

Каменов,К. Пулпудева – помазаният град от Боговете. Пловдив., 2014.

Массон,В.М. Первме города (К проблеме формирования городов в среде раннеземле-дельческих кульгур). Новейшие открития советских археологов. Киев, 1975.

Массон,В.М. Экономика и социальны строй Древних обществ.Ленинград, 1976.

Мелерш,Х. Минойският Крит.С., 1978.

М е р п е р т,Н.Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2, 1966.

Мерперт,Н.Я. Древнейшие каменные крепости Болгарии. – В: Новое в археологии. М., 1972.

Мерперт,Н.Я. Археологические исследовапия в Южной Болгарии в 1963 г. – КСИА АНСССР. 100, 1965.

Неделчев,Н. Thracia libera. Велико Търново. 1996.

Пейков,А.Фрагменти от безписмена Тракия. Пловдив., 1999.

Першиц, Л. И., Монгайт,А.Л., Алексеев, В, П. История первобытного общества. М., 1968.

Пhевъ,В.Градъ Пловдивъ минало и настояще. Част I Пловдивъ въ миналото. Пловдивъ. 1941.

Саваренская,Т.Ф. История градостроительного изкусства. М., 1984.

Спиридонов,Т. Тракийският етнос проблеми на формирането и развитието. С., 1991.

Стойчев,Т. Археоастрономия.С., 1998.

Титов,В.С. Неолит Греции. М., 1969.

Христов, Ст. Храмът на бога Дионис – голямата загадка на Родопите. Сп. Спектър. 1973.

Чайлд,В.Г. Древнейший Восток в свете нових раскопок. М., 1956.

Чиликов,Д. Миниенциклопедия Навлизане в тайните.Пловдив. 1994.

Чиликов,Д. Балкански мистерии.Пловдив.1994.

Шкорпил, К. и Х. Паметници. Разработване на кремъка в предисторическо време. БИД. Книга VII. 1892.

Шкорпил, К. и Х. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. БАН. Книга III (продължава в Книга IV). 1914.

 

СБОРНИЦИ:

Вестник древней истории.т. 1; 2; 3; 4. Москва. 1972.

Годишник на археологическия музей Пловдив, Кн.IX, Сборник в чест на 100-годишнината от рождението на Димитър Цончев,Пловдив, 1999.

Годишник на народния археологически музей Пловдив. Книга I. С., 1948.

Годишник на народния археологически музей Пловдив. II. Археологически вести. С., 1950.

Известия на музеите в северозападна България.Том 21. Враца. 1993.

Известия на музеите от южна България. Том 1.Пловдив 1975.

Известия на музеите от южна България. Том 2.Пловдив 1976.

Известия на музеите от южна България. Том 3.Пловдив 1977.

Известия на музеите от южна България. Том 5.Пловдив 1979.

Известия на музеите от южна България. Том 7.Пловдив 1981.

Известия на музеите от южна България. Том 12.Пловдив 1986.

Известия на музеите от южна България. Том 15.Пловдив 1989.

Неприсъхващи извори документи и материали из историята на Пловдив и Пловдивско.

Пловдив,1975.

От Египта до Китая. Москва. 1998.

Проблеми на древната обща история и култура.С., 1995.

Първи конгрес на Българското историческо дружество. 27-30 януари 1970 година. Том първи. С., 1972.

сп.Тракия. бр. 3.Пловдив. 1976.

XXXIV национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1988г., Кърджали. 1989.

XXX национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1984година. Сливен. 1985.

 

НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ПЕТЪР ДЕТЕВ:

Преглед на праисторическите проучвания в северните склонове на Родопите.

Разкопки на Небеттепе в Пловдив през 1969 г.

Опит за различаване на неолитните брадви от длетата, теслите, мотиките и палешниците.

Разкопки на Небеттепе в Пловдив

Праисторически накити в Пловдивския народен археологически музей.

Материали за праисторията на Тракия.

Характерни черти на глинените съдове от Бронзовата епоха.

Энеолитические модели мебели из Болгарии.

Каменни боздугани.

Селищна могила Разкопаница. Отпечатък от известията на Археологическия институт. XVII. 1950.

Разкопки на селищна могила Ясатепе в Пловдив през 1959 г.

Материали за праисторията на Пловдив.

Massues de Pierre.

Olityczne modele mebeli z Bulgari.

Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984.1.

Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984.2.

Archeologicke rozhledy, Praha, XXXIX – 1987.4.

Childе,V.G. Тне urban revolution. – Тown Рlanning Reviw. 1950, vol. XXI.

Pulpudewa. Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture thrace. 2. Plovdiv, 4-19 octobre 1976. Sofia, 1978.