ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – СБЛЪСЪК НА ДВЕ КУЛТУРИ

 

Константин Каменов

Ителектуално звено „Корени”

 

   Троянската война е вечен въпрос в историографията. Независимо, че Шлиман откри развалините на едноименния град и доказа не само верността на Омировото произведение, но и състоялата се битка, споровете, от различен характер, продължиха да сблъскват противоположни мнения. Можем да кажем, че битката продължава във времето и в повечето случаи целта на противоборст-ващите страни е да докажат, че древните герои, взели участие в конфликта на малоазийския бряг, са техни предци. Особено силно тезата се поддържа от гръцката историография. Но, когато се прегледат в съвкупност „Илиада”, „Одисея”, археологията и още няколко спомагателни науки, се разкриват съвсем други събития, генезис на героите, символики и за какво всъщност се е водила великата битка.

 

   Много от изследователите на епоса започват от мотива за откраднатата Елена, заради която извеждат и основната причина за започването на войната.   Битката за Троя няма много общо с това, което ни е известно от запазеното художествено произведение. Това се дължи на няколко много важи факта:

Първо – късният запис, по който са направени всички следващи преписи и при промяната, на който основна заслуга имат Ономакрит и Пизистрат.

Второ – но не по-маловажно като факт е, че Троянската война е изцяло тракийско събитие, докато по-късните изследователи изтикват на преден план елините, които по това време дори не са мислили да са се  зараждат.

Третото – Елена не е била първопричина за подобен конфликт. От древнотракийското словосъчетание, КРЕПОСТТА ИЛЕОН, малко по малко, по време на древноелинските преписи на текста се е стигнало до подмяна на понятията, неправилното им тълкуване и преиначаване. Така от KALA (=КРЕПОСТТА) (E) ILION (=ТРОЯ)  постепенно добива старогръцкия вариант KALA (=хубост) ELIE (=Елена) или хубавата Елена.

 

Всъщност битката не е за открадната принцеса, а за принесен център на царска власт, която е била съсредоточена между Дарданелите в Илион. Както вече проучихме и доказахме, в друго наше изследване, от древни времена носовките са също тракийски, затова възприемаме ОН като голяма носовка и по логиката на нейната промяна й придаваме следващата звукова стойност – Ъ. Така в развитие названието на града би придобило името ИЛИЪ. Не трябва да забравяме обаче, че Троя е обявявана за Божия град, а Св. Илия в нашата иконография е изобразяван като Бог в колесница, явяващ се от облаците. От друга страна названието ТРОЯ се  превежда като (СТРАНА; ЗЕМЯ) (=ИЯ) (на) (ТР=) ТРИЕДИННИЯ БОГ.

 

   И тъй като започнахме с красавицата Елена, трябва да отбележим, че още ПЪРВА ПЕСЕН ни разкрива съвсем други причини за овйната. В началото Ахил разказва на майка си Тетида: „В поход към Тива свещена, град Етиенов, поехме…” (стр.34) Изследванията показват, че се касае за малоазийската, а не за Египетската Тива. От молитвите на жреца Хриз към Агамемнон, се разбира, че ахейците са превзели едноименния град, намиращ се до Тива и носещ названието Хриз. Пак от думите на Ахил разбираме, че преди да стигнат до Троя ахейските съюзници по някой „…град многолюден троянски” (стр.22). От последното сведение установяваме, че Троя е била като столица на държава от родствени градове и както е известна в историографията, тя е съществувала под името Троада. А в съвкупност, всички тези факти ни показват, че ахейците са започнали една варварска, грабителска битка, с различни богати центрове, която, както вече отбелязахме, е нямало никаква връзка с Елена. По-нататъшната фактология в произведението също подчертава пиратската същност на ахейския съюз, но преди да развием темата искам да обърнем внимание на един от героите в него и доблестната позиция, която той заема. Става въпрос за Ахил, който пристигнал на троянския бряг, отказва да се бие с илионците, както сам се изразява:

„…Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,

с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.

Никога те не са грабили мои коне или крави,

никога те в плодородна и винокърмилница Фтия

жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно

низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.” (стр.28-29)

 

   В целия епос няма по-достойна позиция сред нито един от ахейските водачи.

 

   Когато разглеждат съюза на обсаждащите славната крепост, повечето изследователи използват за обозначаването им терминът “древни елени” или “древни гърци”. Всъщност, в цялото повествование етнонимът “елени” се среща само три пъти. Тъй като записвачът на произведението, “изпято” през XII в. пр.н.е., е древноеленският шовинист Ономокрит. Той извършва своето “дело” по заповед на другия такъв шовинист Пизистрат. Това обаче се случва през V в. пр.н.е., т.е., близо седем века след устното създаване на великия епос. Те са извършили много интерполации в произведението, които в процеса на разсъжденията ще подложим на доказване. Най-фрапиращата фалшификация, при записването, е именно вмъкването на терминът “елени”. В XII в. пр.н.е. Елени не са съществували и битката за Троя е по-скоро битка за проливите между две групи, изповядващи два вида тракийска култура. Ахейският съюз, който често авторът нарича данайци, можем да кажем, че има и египетско генетическо разклонение на водачите, защото Данай, според митологията, е внук на Бел, който е отгледан в Египет: „…Бел останал и царувал над египтяните. Оженил се за дъщерята на Нил – Анхиноя. И на него му се родили двама сина близнаци – Египт и Данай, а според Еврипид освен тях още Кифей и Финей. Бел заселил Данай да живее в Либия, а Египт – в Арабия…на Данай (се родили; К.К.) петдесет дъщери…Данай се изплашил от синовете на Египт и по съвета на Атина избягал, съоръжавайки за първи път кораб, в който натоварил дъщерите си. Щом стигнал в Родос, Данай поставил статуя на Атина Линдийска. Оттам  отишъл в Аргос, където тогавашният аргоски цар Геланор му предал царската власт.” (Аполодор; „Митологическа библиотека”; стр.54-55)

 

Тази генеалогия се отнася само за някои вождове и то предимно за двамата братя Атриди, както и други живеещи по южните острови. Водачи като Ахил, Одисей, Аскалаф и Ялмен, Епстроф и Схедий, Аякс Теламонов, Елефенор, Ерехтей и Менестей Петоид, Нестор, Тоант, Протезелай и Подаркес, Евмел Адметов, Еврипил, Полипет, Гуней, Протой, са най-славните, неданайски, ахейски вождове. Някои от тях са имали земи в страната Ахиява, но повечето са разполагали с имения и владения около Пелопонес и по Егейските острови. Като цяло това е част от ареала на тракийската пеласгийска група и споменатите вождове са управлявали подплемена именно на тази общност. Според Страбон: „Създаването на подобен род митически разкази способства за смесване на днешни племена и плодородни земи по тази страна на река Халис, особено пък по морското крайбрежие. Затова тази страна се подлагала от различни места на нападения и през цялото време от страна на племената от противоположния континент, или пък съседните народи се нападали един друг. Нахлуванията и преселенията се случили главно в епохата на Троянската война и след това време, когато варварите и гърците били завладяни откровено от някаква страст към завладяване на чужди земи. Впрочем такива явления имало и до Троянската война. Нали и тогава съществувало племето пеласги, така като и кавкони и лелеги. Както аз вече казах по-горе, в древността те често се движили по разни места на Европа. Тези племена Омир изобразява като съюзници на троянците, но не пришълци от противоположния континент. Разказите за фригите и мизите се отнасят към времена по-древни от Троянската война. Съществуването като разделени на 2 части ликийци предизвикват догатка за това, че те са от едно племе, като че ли троянски ликийци или пък ликийци, живеещи край Кария, които колонизирали земите на други две племена. Може би, тов същото да е вярно и за киликилийците, защото те се делят на 2 групи. Обаче ние не можем да дадем доказателства от този род за това, че днешните киликилийци са съществували още до Троянската война. Все пак, можем да признаем, че Телеф е дошъл зедно със своята майка от Аркадия. Когато той благодарение на брака на майка си се сроди с Тевтратом, оказвайки му гостоприемство, него започнали да считат за царски син и той унаследил властта над мизите.” (ГЕОГРАФИЯ, книга ХІІ, глава VІІІ).

 

Сравнявайки двете сведения стигаме до извода, че пеласгите са населявали цялото Егейско крайбрежие на Европейската част, а също така и земи от малоазиатския край. Тази теза се оформи, тъй като Страбон отбелязва, че враговете на Троя са я нападали от противоположния континент (Европа; К.К.). Това са пеласгите, които влизат в ахейския съюз, а другите, които се сражават на страната на илионците са от малоазийския бряг. Същевременно обаче пеласгите са в основата на йонийци, еолийци и, както пише Страбон: ”дорийци, племе от къдрави пеласги.” Годините, когато се появяват, разглежданите термини, са много след Илионската битка.

 

Освен това Страбон оставя още едно много важно сведение за пеласгите, сързано с Троянската война:

„Менекрат от Елия в своето съченение “За основанието на градовете” утвърждава, че цялто съвременно йонийско крайбрежие започвайки от Микале, както и от съседните острови, в предходните времена населяваха пеласги. Лесбосците, обаче, твърдят, че те били подвластни на Пилей, когото поетът нарича господар на пеласгите; по неговото име и до днес планината в тяхната страна се нарича Пилейска. И хиосците наричат основатели на своите поселища пеласгите от Тесалия. Пеласгите били племе, постоянно номадстващо и много подвижно; то достигнало голямо могъщество и след това изведнъж пропаднало, в същотото време, когато станало преселението на еолийците и йонийците 

(съставени от пеласги; К.К.) в Азия. (ГЕОГРАФИЯ;книга XIII; глава III)

 

“(94 ред)…Йонийците доставили сто кораба. Били въоръжени като елините. Докато живеели в Пелопонес, земята, която сега се нарича Ахайя, преди Данаос и Ксутос да били дошли в Пелопонес, те, както твърдят елините, се наричали пеласги айгиалеи, а по името на Йон, син на Ксутос – йонийци. Островитяните, въоръжени като елините, доставили седамдесет кораба; и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и йонийците от съюза на дванадесетте йонийски града, дошли от Атина.” (Херодот; „История”; книга седма „Ксеркс срещу Елада”)

 

От  цитирания пасаж на БАЩАТА НА ИСТОРИЯТА сме извадили едно от най-конкретните сведения за произхода на йонийците, а от цитата, който ще представим, изваден от книгата на БАЩАТА НА ГЕОГРАФИЯТА, пък придобиваме изключително ясна представа за създаването на еолийците:

 

„Що се отнася до пеласгите, то почти всички са съгласни, че някакво древно племе с това име се разпространило из цяла Гърция, особено между еолийците в Тесалия. Ефор пък (по неговите думи) предполага, че те, бидейки първоначално аркадци, избрали живота на войни и, обръщайки много други към този начин на живот, на всички налагали своето име и се прославили твърде много сред гърците и сред всички други народи, с които само на тях не се наложило да общуват. И действително, те били също поселници на Крит, както говори Омир. Във всеки случай Одисей говори на Пенелопа:

Там се слушат различни езици:там ще намериш ахейци,

От първоплеменна порода войнствени критяни, кидони

Там обитават, дорийци къдрави, племе от пеласги. (Од.XIX,175)

 

И Тесалия (между устието на Пеней и Термопилите до горната част на Пинд) се нарича Пеласгийски Аргос, защото някога пеласгите владеели тази страна. Така също и Додонския Зевс сам поетът назовава пеласгически:

Зевс пеласгийски, владетел додонски.                    (Ил. XVI; 233)  

 

Мнозина назовавали епирските племена пеласгийски, като предполагали, че пеласгите са разпространили своята власт даже  до тези предели. И тъй като много герои наричали с името на пеласгите, то хората от по-късни времена дали според тези герои имена на много народности. Така, например, те назовали Лесбос Пеласгийски и Омир назовава съседите на киликилийците в Троада пеласги:

Хипотой предвождаше племе на копиеборни пеласги

Тези, които в Лариса, по тучни поля обитаваха.     (Ил. II; 840)

 

Но известие за това, че това племе произлизало от Аркадия, Ефор заимства от Хезиод. Нали Хезиод казва:

И синове народи Ликаон богоравен,

Него самият някога зачена Пеласг…               (неизвестно място)                                        

Освен това, Есхил в „Молителките” и в „Данайците” извежда техния произход от Аргос, който е около Микена. По съобщението на Ефор, Пелопонес наричали Пеласгийски. Еврипид в „Архелай” също говори, че:

Бащата на петдесет дъщери Данай,

Достигнал до Аргос, основал град на Инах.

И на всеки, пеласг, който преди име е носил

Данаевото прозвище повели в Елада да вземе.

 

Нататък, Антиклид разказва, че пеласгите първи се заселили около Лемнос и Имброс, и наистина, част от тях начело с Тирен, син на Атис, се отправили към Италия. И съставилите „Историята на Атида” съобщават също за пребиваване  на пеласги в Атина; но тъй като това било номадско племе, което подобно на птици прелитало където попаднело, то жителите на Атика ги наричали “пеларги”. (Страбон; „География”; книга V; глава II)

 

По времето след Троянската война микенците унищожили Минойската култура, според Х. Мелерш в „Минойският Крит”: „Краят дошъл всъщност с падането на Троя. Това събитие се датира приблизително към 1190 г. пр.н.е. То е последната голяма проява на микенците – и ако наистина са им били нужни десет години, за да постигнат целта си, както разказва Омир, то тази проява е била донякъде зле организирана и не особено резултатна. Минойците, казва Омир, били едни от ония съюзници на великия, но глупав Агамемнон, които озпратили свой контингент в боя. „(Х.Мелреш; „Минойският Крит”; стр.176) Този автор отбелязва по-напред, че първоначалната гибел на тази високоразвита култура е вследствие на неколкократни земетресения, след което минойците – дорийци доунищожили културата им, като взели най-ценното от нея. Тук ще трябва да редактираме малко Мелерш, защото, както ни подсказват древните автори дорийците се появяват доста по-късно от микенците и то именно там, където са живели микенци. Последните обаче са унищожени. За да не бъде критиката прекалено голословна, отново ще цитирам Страбон, който се спира на тези събития:

 

„10…след Троянската война, когато царството на Агамемнон било разрушено, могъществото на Микена отслабнало, особено след възвръщането на  Хераклидите (дорийците; К.К.), защото Хераклидите, завладели Пелопонес, изгонели предишните владетели, тъй като тези, които владеели Аргос, владеели Микенците като част от цялото. В по-късни времена Микена била до основи разрушена от аргивяните, тъй като сега не може да се намери даже следа от градовете на микенците. Доколкото микенците претърпели такава печална съдба, то не следва да се чудим, ако някои градове, считащи се подвластни на Аргос, сега са изчезнали.” (Страбон; „География”; книга VIII; глава VI)

 

За края на Микена и като цяло на ахейския съюз пише и Изабел Клок – Фонтаний:

   „Рухването на Хетската империя в началото на XII век пр.н.е. се дължи на серия от кризи, глад, предизвиканите от него преселения и вътрешни размирици, които се пренасят и в страните от Егея и Изтока: разрушени са Микена и други “ахейски” градове…” (Изабел Клок – Фонтаний; „Хетите”; стр.29)

 

   Версията за природни катаклизми (най-вече поредица от земетресения), които са унищожили големите култури в източното Средиземноморие отдавна има своите привърженици, а вече се подкрепя и от археологията. Интерес предизвиква и факта, че Троя не е била превзета от ахейците, а е разрушена от земетресение. За разлика от ахейските градове, които напълно изчезват след тези, големи трусове, обаче Троя и центровете от тракийския хинтерланд се възраждат много бързо:

   „През XIII – XII  в. пр.н.е. Източното Средиземноморие е разтърсено от десетки катастрофални земетресения. В науката този природен катаклизъм носи наименованието “земетръсна буря” и обхваща периода 1225 – 1175 г. пр.н.е. Трусовете събарят стените на Троя и Микене, съсипват блестящата минойска цивилизация. От това се възползват варвари от север, които нахлуват и унищожават някога цъфтящите градове. При тези земетресения е пострадало силно и светилището при Татул.После обаче то се е възстановило и през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр.н.е.) продължава да функционира не по-малко величествено отпреди.” (Н. Овчаров; „Светилището на Орфей при с.Татул, Момчилградско”; стр.13)

 

  Освен това Страбон оставя още едно много важно сведение за пеласгите, сързано с Троянската война:

Менекрат от Елия в своето съченение “За основанието на градовете” утвърждава, че цялто съвременно йонийско крайбрежие започвайки от Микале, както и от съседните острови, в предходните времена населяваха пеласги. Лесбосците, обаче, твърдят, че те били подвластни на Пилей, когото поетът нарича господар на пеласгите; по неговото име и до днес планината в тяхната страна се нарича Пилейска. И хиосците наричат основатели на своите поселища пеласгите от Тесалия. Пеласгите били племе , постоянно номадстващо и много подвижно; то достигнало голямо могъщество и след това изведнъж пропаднало, в същотото време, когато станало преселението на еолийците и йонийците

(съставени от пеласги; К.К.) в Азия.(ГЕОГРАФИЯ;книга XIII; глава III)