Картите Таро са израз на закодирана информация на времето, пространството, развитието на личността. Те се явяват предсказателна система чрез графично изобразени аркани („аrcanum” – тайна, необходима за познание на закони, принципи), съдържащи астрологично, нумерологично и кабалистично знание.
Версиите за възникването им са много, от легендата за потъналата Атлантида и единствения спасен, предал знанието чрез 78 златни пластини („Изумрудените скрижали”), до „Книгата на Тот”, състояща се от 108 златни ламинали (както се твърди, написана от Хермес Трисмегист, отъждествяващ се с бога на мъдростта Тот), оцеляла след опожаряването на Александрийската библиотека.
Това, което е известно по Дейвид Алан Хюлс (David Allen Hulse):
1367 г. в Берн е наложена първата известна забрана за игра на карти Таро. Кейс предполага, че е възникнала в Мароко приблизително през 1200 г., но със сигурност до 1300 г. тези карти не са известни в Европа;
1392 г. Жак Григоньор изработва три колоди Таро за краля на Франция Карл VІ, от които има съхранени;
1450 г. семейство Вискоти и семейство Сфорца от Милано изработват колода Таро, която е послужила за прототип на съвременните 78 карти;
1500 г. в латинския манускрипт „Sermonis de Ludo Cumalis” за първи път се дава пълният списък на малките аркани, който остава непроменен и до днес;
1540 г. в Италия Марколино написва книгата „Le Sorti” – първата монография по Таро;
1612 г. тайно е публикувана книгата на анонимен автор „The Fame end Confession of the Rosincrucians”. В нея е описана тайната традиция на розенкройцерското общество и за първи път се споменава езотеричното значение на Таро под заглавието „ROTA”, а картите се разглеждат като средство за получаване на информация за миналото, настоящето и бъдещето;
1781 г. за първи път се споменава, че картите Таро имат древно-египетски корени, в енциклопедията („Le Monde primitiff” – „Древният свят”) на Антоан Курт де Жебелин (Antoine Court de Jebelin, 1725–1784 г.). Той смята, че йероглифната „Книга Тота” е основна при създаването на Таро. Тази идея е продължена от Жан Батист Алиете (Етейла, Jean Batiste Aliette – Eteyla, 1738 – 1791 г.) в края на ХVІІІ век (1785–1791 г.), който създава псевдоегипетска колода Таро. Идеята на Жебелин и книгите на Етейла не са приети от Мадърс, но 160 години по-късно те вдъхновяват Кроули да напише собствена „Книга Тота”;
1855 г. за първи път Елифас Леви в книгата си „Dogme et Rituel de la Haute Magie” („Догма и ритуал на трансценденталната магия”) публикува съответствията между Кабала и Таро. Този труд изповядва Мадърс за създаването на Таро на „Златната зора”;
1887 г. създава се орденът „Златна зора”. Мадърс записва езотеричните характеристики на картите в тайния манускрипт „Книга Т.”;
1889 г. Папюс публикува книгата „Циганско Таро”, в която на основата на трансценденталната магия на Елифас Леви прибавя и характеристиките на Таро според Кабала;
1909 г. Алистер Кроули издава трактата „Либер 777” и установява тайния порядък на арканите, предвиждан още от Мадърс;
1910 г. Артур Едуард Уайт публикува изобразителен ключ към Таро, като някои характеристики на картите са съобразени с кабалистичната природа на „Златната зора”;
1920 г. Пол Фостер Кейс в списание „Азот” заявява, че тайният ред на Таро, съдържащ се в недомлъвките на Елифас Леви, е разгадан;
1937 г. в четири тома Израел Ригарди описва секретните инструкции на традицията на ордена „Златната зора” и „Книга Т.”;
1944 г. Алистър Кроули издава собствена книга Тота;
1947 г. Пол Фостер Кейс в книга „Таро – ключ към мъдростта от вековете” приема символизма за малките аркани в духа на „Златната зора”;
1969 г. възражда се интересът към картите Таро.
Класически колоди на Таро:
Марсилско Таро, на Етейла, на Израел Ригарди и Роберт Уонг, на Алистер Кроули и Фрида Харрис, на Пол Кейс и Джеси Парк, на Артур Уайт и Памела Смит, на Чик и Сандра Сисеро.