Име:
ПИТАГОР (Πυθαγόρας)

ок. 580 г. пр.н.е. ок. 496 г. пр.н.е. остров Самос Метапонт

От около 530 г.пр.н.е. живял 20 години в Египет и 10 във Вавилон. Преселил се в Южна Италия, където основава религиозно-философска школа.   

Реализация

Учението му се състои от две части: Наука за числата (аритметика и музика) и Теория на величините (геометрия и астрономия). Смисълът на питагорейското схващане се съдържа в Числото, а същността на всяко конкретно нещо се определя от количествените характеристики.

Античните автори от нашата ера Диоген Лаертски, Плутарх и други, приписват  на Питагор известната теорема, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на  квадрата от хипотенузата. Съвременните историци предполагат, че Питагор не  е доказал теоремата, а вероятно е предал на гърците това знание, известно във Вавилон хиляда години преди него.

На представителите на питагорейската школа дължим откриването  на ирационалните числа и идеята, че отношението между тона и дължината на струната е обратнопропорционално.

Според Питагор вечната душа се преселва от небето в човешкото тяло или в тяло на животно и претърпява редица прераждания, докато не се усъвършенства толкова, че да заслужи правото да се върне на небето. Питагор и учениците му въвеждат термина „философия” като любов към мъдростта и копнеж за постигане на истината. Вероятно първи е предположил, че Земята е кълбо. Първи разбрал, че Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно светило – планетата Венера. Един от пропуските в системата на Питагор е отсъствието на нулата.